Кръговрат
Зад източният бряг на тишината
пониква сноп от зряла светлина.
Блести със сила вечна и позната.
Искрящо-златна е, и както е била.
По северния склон на снеговете
се спускат непреклонните мъгли.
На края на студа надежда свети,
след нея всички зими са реки.
От южния простор на топлината
вселени от безбрежности извират.
Във свойта неизменност необятна
безкрая на копнежите събират.
На западния праг на тъмнината
зад кървав залез вечността гори.
Синя млечност е прегърнала земята,
началото от своя край ще сътвори.
© Георги Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аплодисменти!
-
Образно и красиво!
-
Здравейте, благодарен съм на всички за вниманието и хубавите отзиви!
Следвайте винаги своя личен кръговрат!
-
Дълбока образност си постигнал, Георги, адмирации и от мен!
-
Адмирации!
-
Както обичайно, на ниво. Честит празник, Георги!
-
Добре си сетил, Георги, да обвържеш четирите посоки на света с текста си. Естетически издържано и удачно превъплътено хрумване.
Поздрав и честит празник! -
Всеки край е и начало - дори и "залезът" на Човека е началото следващото му "утро"! И така във вечната си кръговратност! Поздравления, Георги!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Очите са продължение и способ на онова, което е зад тях, от него зависи светоусещането.