Кръговрат
Зад източният бряг на тишината
пониква сноп от зряла светлина.
Блести със сила вечна и позната.
Искрящо-златна е, и както е била.
По северния склон на снеговете
се спускат непреклонните мъгли.
На края на студа надежда свети,
след нея всички зими са реки.
От южния простор на топлината
вселени от безбрежности извират.
Във свойта неизменност необятна
безкрая на копнежите събират.
На западния праг на тъмнината
зад кървав залез вечността гори.
Синя млечност е прегърнала земята,
началото от своя край ще сътвори.
© Георги All rights reserved.
