Кръговрат
Зад източният бряг на тишината
пониква сноп от зряла светлина.
Блести със сила вечна и позната.
Искрящо-златна е, и както е била.
По северния склон на снеговете
се спускат непреклонните мъгли.
На края на студа надежда свети,
след нея всички зими са реки.
От южния простор на топлината
вселени от безбрежности извират.
Във свойта неизменност необятна
безкрая на копнежите събират.
На западния праг на тъмнината
зад кървав залез вечността гори.
Синя млечност е прегърнала земята,
началото от своя край ще сътвори.
© Георги All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аплодисменти!
-
Образно и красиво!
-
Здравейте, благодарен съм на всички за вниманието и хубавите отзиви!
Следвайте винаги своя личен кръговрат!
-
Адмирации!
-
Както обичайно, на ниво. Честит празник, Георги!
-
Добре си сетил, Георги, да обвържеш четирите посоки на света с текста си. Естетически издържано и удачно превъплътено хрумване.
Поздрав и честит празник! -
Всеки край е и начало - дори и "залезът" на Човека е началото следващото му "утро"! И така във вечната си кръговратност! Поздравления, Георги!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Очите са продължение и способ на онова, което е зад тях, от него зависи светоусещането.