Колесницата на вятъра съм впрегнала
да оре душата ми - сиротната,
за сеяч съм викнала моретата
да засеят в нея ураганите.
Да бушуват в нея чувствата -
всички най-дълбоко скрити.
А наесен жътва ще настане -
ще повикам птиците - жетварите.
Да ожънат плодовете грешни,
да очистят мислите предишни.
И така душата ми - сиротната
пак сама със себе си остана
да дочака нов сезон и чувства нови.
© Ели Всички права запазени