Колесницата на вятъра съм впрегнала
да оре душата ми - сиротната,
за сеяч съм викнала моретата
да засеят в нея ураганите.
Да бушуват в нея чувствата -
всички най-дълбоко скрити.
А наесен жътва ще настане -
ще повикам птиците - жетварите.
Да ожънат плодовете грешни,
да очистят мислите предишни.
И така душата ми - сиротната
пак сама със себе си остана
да дочака нов сезон и чувства нови.
© Ели All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
