Колесницата на вятъра съм впрегнала
да оре душата ми - сиротната,
за сеяч съм викнала моретата
да засеят в нея ураганите.
Да бушуват в нея чувствата -
всички най-дълбоко скрити.
А наесен жътва ще настане -
ще повикам птиците - жетварите.
Да ожънат плодовете грешни,
да очистят мислите предишни.
И така душата ми - сиротната
пак сама със себе си остана
да дочака нов сезон и чувства нови.
© Ели All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
