Белеещ кръговрат
Градът отново избеля на цвят,
но да му пея на уше не смея.
Притихнали, колоните вървят,
изсипва цветни облаци тролеят.
Нагазили из калните води,
забързани към службицата малка,
за къшей скромен всеки се реди,
и на късмета пръчицата дялка.
Безизразни лица да се тълпят
по улици, задръстени от киша -
снежинките безмилостно хвърчат,
не ги е грижа кой е спрял да диша.
Природа. Плаче с ледени сълзи.
Като си тръгна, с глас ще се засмее.
Ще ме загърне в пролетни мъгли,
в капчуците си шумни ще ме влее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
