21.03.2010 г., 18:59

Кръговрат

1.7K 0 13

Окапаха очите ни любовно
със устрема на сълзите горчиви.
Обичахме се. Беше плодородно...
Но ябълките бяха все червиви.

Замлъкнаха устите ни. В забрава
какво е да сме толкова зависими
от другия... Горчилката остава.
А ябълките бяха все по-кисели.

Застинаха сърцата ни в раздяла
и затуптяха скръбен марш за "свобода".
Премръзнахме, самотни в зима бяла...

--

Цъфтящи ябълки през пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...