Окапаха очите ни любовно
със устрема на сълзите горчиви.
Обичахме се. Беше плодородно...
Но ябълките бяха все червиви.
Замлъкнаха устите ни. В забрава
какво е да сме толкова зависими
от другия... Горчилката остава.
А ябълките бяха все по-кисели.
Застинаха сърцата ни в раздяла
и затуптяха скръбен марш за "свобода".
Премръзнахме, самотни в зима бяла...
--
Цъфтящи ябълки през пролетта.
© Тома Кашмирски Всички права запазени