Окапаха очите ни любовно
със устрема на сълзите горчиви.
Обичахме се. Беше плодородно...
Но ябълките бяха все червиви.
Замлъкнаха устите ни. В забрава
какво е да сме толкова зависими
от другия... Горчилката остава.
А ябълките бяха все по-кисели.
Застинаха сърцата ни в раздяла
и затуптяха скръбен марш за "свобода".
Премръзнахме, самотни в зима бяла...
--
Цъфтящи ябълки през пролетта.
© Тома Кашмирски All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
и много хубав стих!Поздрав!
Готино