Mar 21, 2010, 6:59 PM

Кръговрат 

  Poetry
1263 0 13

Окапаха очите ни любовно
със устрема на сълзите горчиви.
Обичахме се. Беше плодородно...
Но ябълките бяха все червиви.

Замлъкнаха устите ни. В забрава
какво е да сме толкова зависими
от другия... Горчилката остава.
А ябълките бяха все по-кисели.

Застинаха сърцата ни в раздяла
и затуптяха скръбен марш за "свобода".
Премръзнахме, самотни в зима бяла...

--

Цъфтящи ябълки през пролетта.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубава метафора и много хубав стих!Поздрав!
  • "...В забрава
    какво е да сме толкова зависими
    от другия..."
    Бисерът на броеницата!
  • Готино
  • Много яко... Харесах!
  • Харесах!
  • Забравих да кажа: "Честита пролет!"

    И благодаря.
  • Харесва ми.

    "... какво е да сме толкова зависими
    от другия... Горчилката остава..."

    най-силният момент, за мен...
  • много хубаво, интересен замисъл...
  • Здравей Тома!Радвам се ,че все пак се отбиваш ,за да прочетем нещо по-различно!
  • Цъфтящи ябълки през пролетта
    Има ли по-подходящо време?Двойна усмивка!
  • това не ми хареса, но винаги ми е интересно, като се появиш (веднъж на сто години) (:
  • Радвам се да прочета!Хареса ми!
  • Рефренът с ябълките е уникален! Поздрав, Тома!
Random works
: ??:??