3.02.2008 г., 12:04

Кръговрат

722 0 6
 

Раждаме се, за да живеем,

но цял живот се борим, за да оцелеем.

Какво сме в същност? -

души под похлупак?!

Корабокрушенци?! Кой е умен, кой глупак?!

Все нещастници сме жалки!

Добре, че на земята има радости малки,

и вяра, и заблуда, и въображение.

Какъв е смисълът на цялото това движение,

на този кръговрат,

щом всички, що се раждат, накрая превиват врат

и умират - беден и богат,

и прост, и учен, и хитър, и подлец?!...

Но все един и същ ветрец

над гробовете им ще вее,

и все едно и също слънце ще им грее,

и все една и съща песен славей ще им пее...

Толкова различни сме всички ние над земята,

а тъй еднаква е съдбата ни под нея,

щом в недрата свои тя ни приюти.

Къде отиват след смъртта душите ни? -

не зная,

но чрез нашите останки

продължава кръговратът на земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...