И вълните се чувстват сами
сред безкрайния дъх океанен
и се сливат с брега мълчалив,
предусещайки шум ураганен.
И мечтите проливат сълзи,
свити в своя вълшебна окръжност,
свити нейде в човешки души,
и мечтите са някога тъжни.
И човекът, наречен щастлив,
губи своите верни посоки,
после пак се усмихва и в миг
му изпраща надежда животът.
© Евгения Калъчева Всички права запазени