18.05.2010 г., 14:31 ч.

Кръговрат 

  Поезия
1007 0 8

И вълните се чувстват сами

сред безкрайния дъх океанен

и се сливат с брега мълчалив,

предусещайки шум ураганен.

И мечтите проливат сълзи,

свити в своя вълшебна окръжност,

свити нейде в човешки души,

и мечтите са някога тъжни.

И човекът, наречен щастлив,

губи своите верни посоки,

после пак се усмихва и в миг

му изпраща надежда животът.

© Евгения Калъчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??