И вълните се чувстват сами
сред безкрайния дъх океанен
и се сливат с брега мълчалив,
предусещайки шум ураганен.
И мечтите проливат сълзи,
свити в своя вълшебна окръжност,
свити нейде в човешки души,
и мечтите са някога тъжни.
И човекът, наречен щастлив,
губи своите верни посоки,
после пак се усмихва и в миг
му изпраща надежда животът.
© Евгения Калъчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
