Замръзнали листа,
сълзи на вятъра.
А него го боли,
че спи навсякъде.
Че голото дърво
е кръст - за никъде
и само по стебло
осъмва викайки.
Че обикаляйки света
единствено намира себе си.
Отвял без време всичките листа,
фучи
защо потребен си?
... слиза надолу и вие
пита – де е сърцето?
Беше – там дето
сълзата създаде морето...
© Христина Всички права запазени