22.01.2009 г., 11:33

Кръстопът

1.1K 1 4
Заставам пак на кръстопътя -

познат до болка, нежелан,

трънлив и стръмен си остава пътя,

умира всяка радост, всеки блян.

 

"Къде си, Истина, коя си?" -

отново се запитвам аз.

И в този свят със зло заквасен,

живее ли човек без квас?

 

Коя е вярната посока на този кръстопът?

Не виждам лъч, не виждам светлина.

А ако ми покажат правилния път,

ще мога ли по него да вървя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даринка Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трябва да се пипне наистина.
    Аргументи - ритъма се губи. Римата на места ми се струва малко недобре избрана просто. Пропусната на друго.
    Иначе има идея.
    Просто поръчквай мааалко повече преди да пускаш
  • Най-напред зад теб черта сложи.
    И на туй което ти тежи.
    На сърцето си се довери.
    Пътя правилен тъй избери.
    ))
  • Хареса ми!Коя е вярната посока? трябва сами да я отрием.
    ...придвижвам се и аз
    в безкрайното море от хора
    подобно на саматен кораб
    и плувам без копас.
  • хм... кръстопът/път...

    ремонт му трябва... май...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...