Заставам пак на кръстопътя -
познат до болка, нежелан,
трънлив и стръмен си остава пътя,
умира всяка радост, всеки блян.
"Къде си, Истина, коя си?" -
отново се запитвам аз.
И в този свят със зло заквасен,
живее ли човек без квас?
Коя е вярната посока на този кръстопът?
Не виждам лъч, не виждам светлина.
А ако ми покажат правилния път,
ще мога ли по него да вървя?