На кръстопътя,
посоките са много.
Заслужава ли си
някоя, изобщо?!
В центъра – аз...
Няма да поема
по никоя от тях!
Ще погледна в небитието,
докато изгубя
и последната надежда...
Нека пътищата
към мене да вървят!
Ако някой стигне
безкрайността...
Ще чакам посърнала
в столетно единение...
И може би ще те целуна,
ей-така, по челото...
Не съществуваш!!!
Побеляха косите ми.
Пребродих, закърпвах
хиляди пъти мечтите.
Образът ти размит е...
На кръстопътя,
посоката е само една...
Посоката съм аз!!!
© Екатерина Глухова
28. Декември 2019г.
© Екатерина Глухова Всички права запазени