15.07.2008 г., 9:48 ч.

Кръстопътно 

  Поезия
522 0 5
 

Отново станах кръстопът.

На пътища, които се разделят,

и всеки търси своя си посока...

Душата ми дели ги - в четири посоки...

На изток ли?

От изток слънцето се буди сутрин.

На юго - север - (странно!,

откъде ми хрумна,

май... такъв не съществува?!) -

но аз поемам своя път - към моето

след... пладне.

А пътят вие се на запад.

И щом нахлуе леденият вятър...

Сърцето ми ще спре да бие...

На юг бил Раят на Земята, казват.

А Адът? Той къде е? Във каква посока?

Да ме погълне цяла, без остатък.

Хм, странно нещо е животът кратък.

Околовръстен път, извиващ се

по някаква си, своя си логичност...

По някаква спирала - напред, нагоре.

После - докато пропадне.

Понякога... без други пътища,

които го пресичат.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??