Кръстопътно
Отново станах кръстопът.
На пътища, които се разделят,
и всеки търси своя си посока...
Душата ми дели ги - в четири посоки...
На изток ли?
От изток слънцето се буди сутрин.
На юго - север - (странно!,
откъде ми хрумна,
май... такъв не съществува?!) -
но аз поемам своя път - към моето
след... пладне.
А пътят вие се на запад.
И щом нахлуе леденият вятър...
Сърцето ми ще спре да бие...
На юг бил Раят на Земята, казват.
А Адът? Той къде е? Във каква посока?
Да ме погълне цяла, без остатък.
Хм, странно нещо е животът кратък.
Околовръстен път, извиващ се
по някаква си, своя си логичност...
По някаква спирала - напред, нагоре.
После - докато пропадне.
Понякога... без други пътища,
които го пресичат.
© Нели All rights reserved.
