Часът внезапно почука на вратата,
отворих му смутена, неприготвена.
- Идваш рано! Защо не почака?
Защо не звънна по телефона?
А той ме погледна - уморено усмихнат
от толкова бързо препускане,
протегна стрелката, закова ме -
притихнала
и заедно препуснахме нататък.
Поспряхме за малко
в прегръдките парещи,
за малко попаднахме в пустоша. ...