Oct 27, 2018, 7:34 PM

Кръстът на времето 

  Poetry » Phylosophy
547 0 0
Часът внезапно почука на вратата,
отворих му смутена, неприготвена.
- Идваш рано! Защо не почака?
Защо не звънна по телефона?
А той ме погледна - уморено усмихнат
от толкова бързо препускане,
протегна стрелката, закова ме -
притихнала
и заедно препуснахме нататък.
Поспряхме за малко
в прегръдките парещи,
за малко попаднахме в пустоша. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Random works
: ??:??