9.02.2025 г., 15:27

Кръводарител

460 0 4

                                      Кръводарител 

 

 

Един човек, мъж с добра душа,

дари част от себе си, от кръвта.

Да спаси нечий живот, съдба,

давайки и пример на своите деца!

 

Има и такива хора в нашата страна,

които мислят не за себе си а за хората.

На изпаднали в беда хора подават ръка,

да са отново здрави, излекувани от болестта!

 

А Господ Бог от небето усмихва се сега,

виждайки в Човека неговата добрина.

И от небето сега пухкав сняг заваля,

бели снежинки покриха майката земя!

 

Покри се сякаш с бял килим земята,

снежинките покриха и черното, калта.

Те чисти са като душите на децата,

растат и се променят но виждат примера!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти.
  • Поздравявам те за това стихотворение.
    Хареса ми, Вальо. Замисли ме, че когато снежинките са малко в калта ще станат на кал. Но когато са повече ще покрият калта.
  • Благодаря ти.
  • Да, примера е много важен, за израстване на добро поколение. Добротата, прави хората достойни, за уважение! Добре си го написал!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....