Кръвта е цвете неразцъфнало
Скована е от страшен студ душата ми
и не потрепват топлите й чувства.
Надеждата, подпалена от залези,
в забравата на болката се впусна.
И ледници притискат любовта ми.
Със острия си връх ще я порежат.
Ридае тя... От този плач кръвта ми
на цвете неразцъфнало изглежда.
Аз сграбчена от този лед - треперя.
Илюзия е пролетта ми грешна.
А вярата усмихва се с неверие,
запяват птици с мъка безутешна.
Прегръща всяка буря топлината ми
и капките й с вкус на обич пие.
Ридае, как ридае светлината,
че жарката ми кръв е обезсилена.
Пронизана е от студа душата ми,
а нуждата да бъдеш тук - кристална.
Отне сърце сковано и - греша ли? -
във вените ми плъзна хлад фатално.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
