Кръвта е цвете неразцъфнало
Скована е от страшен студ душата ми
и не потрепват топлите й чувства.
Надеждата, подпалена от залези,
в забравата на болката се впусна.
И ледници притискат любовта ми.
Със острия си връх ще я порежат.
Ридае тя... От този плач кръвта ми
на цвете неразцъфнало изглежда.
Аз сграбчена от този лед - треперя.
Илюзия е пролетта ми грешна.
А вярата усмихва се с неверие,
запяват птици с мъка безутешна.
Прегръща всяка буря топлината ми
и капките й с вкус на обич пие.
Ридае, как ридае светлината,
че жарката ми кръв е обезсилена.
Пронизана е от студа душата ми,
а нуждата да бъдеш тук - кристална.
Отне сърце сковано и - греша ли? -
във вените ми плъзна хлад фатално.
© Цветето Б. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Бени, сърдечно ти благодаря!💖
-
Драматизъм, достигащ до границата на трагизма... Докосваш сърцето, Цвете!
-
Сърдечно ти благодаря, Иване! За мен значи много всяка твоя дума! Няма как да ме засегнеш с добро отношение 😊 Нека вярата крепи всички нас и хубавото е много повече от лошото!
-
Цвете... Много съкровени чувства има в твоя стих. Разбирам те... И аз съм преминал през всички фази на разочарованието... Намираха се хора, които ми помагаха. И от този сайт. С благодарност си спомням за тях... Преди разсъмване е най тъмно. Имай вяра. Ще отмине недоброто. И пак ще изгрее слънце над дома ти. Бих могъл, но не смея да давам непоискани съвети. Дано
не съм засегнал чувствата ти. Цвете... -
Стойчо, с топлинка ти благодаря за хубавите, истински думи и милото пожелание! Нека светлите лъчи на живота закрилят всички ни!
-
Звучи много безкомпромисно!Но това е израз на преживявания близки до отчаяние...
И все пак животът е прекрасен във всичките му форми на любовта, дори когато странства в ледената пустош на душата...
Дано Светлината на бъдещето дойде неочаквано, но горещо желано!🙏 -
Мари и Младен, благодаря ви за така топлите и мили думи!❤️ Прегръщам ви с душата си! Благодаря и на всички прочели от сърце!
-
Много силна изповед с невероятно въздействащи метафори и ранима откритост на лирическата!😃 Прекрасна поезия, Цвети!👏 Поздравявам те и за чудесното оригинално заглавие! Аплодирам те с развълнувано сърцето, миличка! ❤️🌹🦋
-
Жесток стих! Толкова истински, че е направо фатален. Написан е с кръвта на душата. Поклон, Цвете!
"Прегръща всяка буря топлината ми
и капките й с вкус на обич пие.
Ридае, как ридае светлината,
че жарката ми кръв е обезсилена.
Пронизана е от студа душата ми,
а нуждата да бъдеш тук - кристална.
Отне сърце сковано и - греша ли? -
във вените ми плъзна хлад фатално."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
запяват птици с мъка безутешна.
...
Прегръща всяка буря топлината ми
и капките й с вкус на обич пие.”
Ах, Цветенце! 🌺❤️