Кученца на двора
Кученца на двора
Скарахме се с братчето ми Жоро,
нямам със кого да си говоря.
Сам съм до големия прозорец,
гледам трите кученца на двора.
Белчо тича подир паднал орех.
Черньо лае непознати хора.
Шарко е в цветята до стобора.
Рови. И разглежда всеки корен.
Идва далматинецът Наточкан!
Бързо-бързо портата прескочи.
Славните белѝ едва започват!
Всички знаем, стават "не нарочно".
"Славните бели" ли? Как ми хрумна!
Кученцата са добри и умни.
Само дето вдигат много шум и
могат да ядосат баба Руми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
