1.01.2019 г., 9:41

Различен...

3.1K 26 15

Различен съм от твоите любови. 

От знайните и тези - анонимните. 

Тестото ми замесено с отрова е. 

Убивам с лекотата на намигване. 

Различен съм от другите мъже, 

но мога и да бъда всеки друг. 

Ножове по гърба ми и въжета, 

са рязали и бесили до кръв. 

Не зная от какво са ме направили. 

От кал да бях, дъждът ще ме отмие. 

А Го̀спода отдавна е забравил, 

че молил съм се в Неговото име... 

От плът съм вероятно щом боли. 

И костите ми щом познават времето. 

В душата ми завира и кипи. 

(Зависи от сърцето ти в студеното). 

Такъв съм! Вълчи нрав във овча кожа. 

Аз винаги съм бил самотен. Ничий. 

Един, единствен път ще съм възможен. 

За теб. Сега. Завинаги. Обичай ме!..

 

Стихопат. 

(DannyDiester)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...