КУЧЕШКИ РАЙ
КУЧЕШКИ РАЙ
Човекът там - от времето, което
на спомена в мъглата се изгуби -
край мръсният контейнер днес се труди
и залъка дели с добрите псета.
Идилията сякаш свършва тука.
Макар да се познават те разбират,
че нуждата от хляба ги събира -
край врящата купчина на боклука.
За себе си човекът ще отсее
това, което вече е ненужно
на ситите, поглеждащи бездушно -
към този свят, във който не живеят...
А кучетата вечно са доволни.
Природата така ги е дарила -
да търсят и от своя враг закрила,
и да си имат дом, дори бездомни.
Човекът, който с тях в боклука рови,
си тръгва и отново се завръща.
Той ляга сам във празната си къща,
където мъката си ще затвори.
Но кучетата за това не знаят.
Надеждата в зениците им блесва,
изправени пред общата трапеза,
тъй както грешникът надзърта в Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любен Стефанов Всички права запазени
