КУЧЕТО МИ ЧАРЛИ

Във мен се влюби старо градско псе.

Тъй не разбрах защо, пък и не питам.

Със лапички край старото шосе

то мереше сърдечния ми ритъм.

Оголваше и срещу мен резци.

И лаеше по всички дворни кучки.

Или ръмжеше страшно на крадци –

най-вече на мангали във каручки.

Понякога го хранех със салам.

Пък и, с каквото дойде – от казана.

Край нас светът бе толкова голям,

че питах се кой път сега да хвана?

То щеше да ме следва и отвъд! –

след мен – по всички Райски пивоварни.

Приятелче за дом, за стих и път,

а, всъщност, псе! – един раздърпан Чарли.

В канавката край мене спеше то.

И топлехме се в дългите ми зими.

То вместо мен написа току-що

последната от сръчните ми рими.

Веднъж ме би на шах, а на белот

три пъти ме надцака с кралска терца! –

бих скитал с него цял един живот,

и то след мене да се мандахерца.

Но снощи го прегази камион.

Не смогнах – даже с моята молитва.

И гледах аз – като на тринитрон –

душата му как в облаците литва!

Копах – и плаках в пресния му ров.

И вих за всички болки и несгоди.

Дано такава кучешка любов

и вас – поне веднъж, да ви споходи.