Кучето ми Чарли
КУЧЕТО МИ ЧАРЛИ
Във мен се влюби старо градско псе.
Тъй не разбрах защо, пък и не питам.
Със лапички край старото шосе
то мереше сърдечния ми ритъм.
Оголваше и срещу мен резци.
И лаеше по всички дворни кучки.
Или ръмжеше страшно на крадци –
най-вече на мангали във каручки.
Понякога го хранех със салам.
Пък и, с каквото дойде – от казана.
Край нас светът бе толкова голям,
че питах се кой път сега да хвана?
То щеше да ме следва и отвъд! –
след мен – по всички Райски пивоварни.
Приятелче за дом, за стих и път,
а, всъщност, псе! – един раздърпан Чарли.
В канавката край мене спеше то.
И топлехме се в дългите ми зими.
То вместо мен написа току-що
последната от сръчните ми рими.
Веднъж ме би на шах, а на белот
три пъти ме надцака с кралска терца! –
бих скитал с него цял един живот,
и то след мене да се мандахерца.
Но снощи го прегази камион.
Не смогнах – даже с моята молитва.
И гледах аз – като на тринитрон –
душата му как в облаците литва!
Копах – и плаках в пресния му ров.
И вих за всички болки и несгоди.
Дано такава кучешка любов
и вас – поне веднъж, да ви споходи.
© Валери Станков All rights reserved.
