18.05.2007 г., 17:05 ч.

КУЧКА 

  Поезия
5.0 / 5
895 2 13
Време е да бъда вече кучка! Искам
над мен да треперят виновно мъжки ръце!
Да болят, разранени от сляпо прегръщане,
с нежния шепот на уморени нозе.
Време е да затръшвам със злоба вратата.
Без сбогом, без прошка да тръгвам напред.
Да бъда жестока, коварна - пустиня и вятър,
а над мен да треперят виновно две мъжки
ръце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Предложения
  • Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
  • Разхождам се а мислите ми диви душата ми ядосана ръмжи пътеките... ......
  • Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна (натежалият грозд е роден върху крехко бесило). Напращели...

Още произведения »