Със теб приличаме си много,

дошли на този свят незнайно откъде,

обичани, захвърляни от бога,

щастливци и несретници от векове.

Родителите ми те бяха ерудити

и твоите навярно, били са породисти,

но нямаше значение на прима виста,

кой от къде е, гените  какви са.

На стълбите пред офиса ми, тъй случайно,

се срещнахме в неравно положение,

аз бях излъскана, а ти проскубана и гладна,

със козинка спластена и

две очички, дълбоки и кафяви,

видях ги като кехлибарени мъниста,

далече по красиви от тези на врата ми.

В ръцете си държах единствено кафе,

не можех нищо да ти дам в момента,

освен душа и много обич, и сърце 

Та ти бе само куче, измъчено и изгладняло

нуждаещо се от храна и въпреки това,

със толкоз обич и тъга,

размахваше опашчица, най-дружелюбно.

Поспрях и гушнах те, а ти тъй доверчиво 

положи си главичката на мойто рамо

и тъй събрахме се навеки със теб моя Биляно.

Щастливи тръгнахме към къщи,

да ти покажа новия ти дом,

изкъпах те, дори не се намръщи

и двете си намерихме подслон, 

Ти в моята душа, аз в твоите очи,

прекарахме   щастливи много дни.

Заведох те на вилата и ей така

се хвърли към комшията с изплезено езиче,

 любов да подариш на хора без сърца ,

 които не искат и не знаят  да обичат 

И нищо, че тежеше само две кила,

човекът звяр, във тебе звяр видя ,

отвърна ти с ритник,

и счупи  крехкото ти гръбче .

Евтаназираха те, трябваше 

със тебе да се разделим,

отиде си, превърна се   в звездичка на небето,

 като кълбенце дим се изпари,

оставяйки завинаги следа  в сърцето ми.

 Ех моя малка топчица любов

 бих дала всичко на света, да мога 

да те върна . 

Пред мен възникват, хиляди ,,защо ''

за кучешката и човешката природа ,

кое е вярното, кое е грешното,

творение  на бога.