29.12.2012 г., 10:45

Куфар

1.4K 0 14

 

 

 

                 К У Ф А Р

 

 

Във дървения куфар на живота

съдбата дните ми по цвят подрежда.

Аз белите и черните без ропот

обличам. Но покълне ли надежда,

 

най-тъмните във светли прекроявам, 

лицата им  блестят от смях измити.

В последния си миг ще завещавам

таланта си да вярвам във мечтите.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно пожелание за новата година, благодаря ти!
    А на теб със закъснение честит имен ден! Нека е здраво името ти!
  • Мария, пожелавам ти една щастлива 2013-та! Куфарът ти да се препълни с весели дрехи!
  • Цоне,радвам се и ти благодаря за новогодишните поздравления, които са искрени и приятелски! Нека и за теб 2013-та е силна, побеждаваща и вдъхновена!
  • Да вярваш си е талант, да, не се бях замисляла за това! Радвам се да те намеря в такова настроение, дано да продължи през цялата 2013! Пожелавам ти здраве, кураж и късмет. Знаеш, че обичам да те чета. ПОздравления и за това стихотворение!
  • Добре си ми дошъл на гости в поетичната страничка, Смиф!
    Нека ти е светла тази година и да донесе на теб и семейството ти много здраве и красиви случвания!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...