К У Ф А Р
Във дървения куфар на живота
съдбата дните ми по цвят подрежда.
Аз белите и черните без ропот
обличам. Но покълне ли надежда,
най-тъмните във светли прекроявам,
лицата им блестят от смях измити.
В последния си миг ще завещавам
таланта си да вярвам във мечтите.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up