2.10.2007 г., 10:10

Кукла

1.1K 0 7
Чуплива кукла ли съм в твоите ръце,
с която малко искаш да си поиграеш,
като капризно, палаво дете,
любов защо не искаш да ми обещаеш?

Нагледа ми се, бях ли ти забавна,
когато кукленските чувства смачка,
ти имаш ме от толкова отдавна,
омръзна ли ти твоята играчка?

Ще ме захвърлят на боклука, знам,
ще ме прекършат твоите ръце.
Едно помни - макар от порцелан
и ние куклите си имаме сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Петровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...