Кукла
с която малко искаш да си поиграеш,
като капризно, палаво дете,
любов защо не искаш да ми обещаеш?
Нагледа ми се, бях ли ти забавна,
когато кукленските чувства смачка,
ти имаш ме от толкова отдавна,
омръзна ли ти твоята играчка?
Ще ме захвърлят на боклука, знам,
ще ме прекършат твоите ръце.
Едно помни - макар от порцелан
и ние куклите си имаме сърце!
© Зорница Петровска All rights reserved.
