Кукувица
За тебе кука, стрино, сред клонака
онази кукувица полудяла.
А песните ù скитат по чардака,
а мислите ù все оплитат байо!
Че ден до пладне ризите му бели
развяваш в цяло село като гости -
прокъсани и малко окъсели
са твоите и неговите нощи.
И кой те знае себе си ли жалиш,
та гледаш май на байо ми през пръсти.
Побързай, гледай хич да се не маеш –
от кукувица никой се не връща.
Не видиш ли, че куковича прежда
заплела е в прозореца небето.
Тя тайничко към байо все поглежда
със куковичи поглед през пердето.
И кука вънка, чудо невидяла,
с настръхнали пера, като вдовица
в студа на чужда къща оцеляла –
по куков ден – прокобна кукувица.
На лошо е туй кукане без време –
ни в лятото, ни в куковата зима.
Ей, пушката на байо бързо вземай!
За тебе кука, мари бяла стрино!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
