Кукувица
За тебе кука, стрино, сред клонака
онази кукувица полудяла.
А песните ù скитат по чардака,
а мислите ù все оплитат байо!
Че ден до пладне ризите му бели
развяваш в цяло село като гости -
прокъсани и малко окъсели
са твоите и неговите нощи.
И кой те знае себе си ли жалиш,
та гледаш май на байо ми през пръсти.
Побързай, гледай хич да се не маеш –
от кукувица никой се не връща.
Не видиш ли, че куковича прежда
заплела е в прозореца небето.
Тя тайничко към байо все поглежда
със куковичи поглед през пердето.
И кука вънка, чудо невидяла,
с настръхнали пера, като вдовица
в студа на чужда къща оцеляла –
по куков ден – прокобна кукувица.
На лошо е туй кукане без време –
ни в лятото, ни в куковата зима.
Ей, пушката на байо бързо вземай!
За тебе кука, мари бяла стрино!
© Нели Господинова All rights reserved.
