Кукувицата
Под вековно дърво,
върху млада тревица,
бяхме с нея сами,
и се чу кукувица.
И видях как любимата
пръсти присвива,
и си шепне наум,
и изглежда щастлива.
Аз веднàга ѝ кàзах:
- Любима, постой!
Колко пъти ще кукне,
напразно не брой!
Каква полза да знаем
колко дълго кукува,
ако първо не кажем
за какво пророкува?
Ако кука за мен –
докога ще живея,
ще покука, покука,
и ще онемее.
Ако казва обаче
тази птица красива,
мойта обич към теб
докога ще е жива,
след хиляда години
да преминеш оттука -
тази птица добра
все ще кука и кука!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
