Jun 5, 2012, 8:58 AM

Кукувицата

  Poetry » Love
720 0 1

 

Под вековно дърво,

върху млада тревица,

бяхме с нея сами,

и се чу кукувица.

 

И видях как любимата

пръсти присвива,

и си шепне наум,

и изглежда щастлива.

 

Аз веднàга ѝ кàзах:

- Любима, постой!

Колко пъти ще кукне,

напразно не брой!

 

Каква полза да знаем

колко дълго кукува,

ако първо не кажем

за какво пророкува?

 

Ако кука за мен –

докога ще живея,

ще покука, покука,

и ще онемее.

 

Ако казва обаче

тази птица красива,

мойта обич към теб

докога ще е жива,

 

след хиляда години

да преминеш оттука -

тази птица добра

все ще кука и кука!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...