Кулминация
Живея в коптор,
в цивилизована клопка
и пиша за свършека,
този същият,
който престана да значи,
след като спряха да мислят...
Играех си шах и се радвах
на хората, близо до мен
и не вярвах, че някой ден
ще припадна,
и не вярвах, че този ден
наближава...
Уви, добре, че бях млад и невръстен хлапак
и не знаех още да дишам,
и пишех, и мислех, и всичко тълкувах
по начин,
различен за всички.
Така или иначе живеехме тримата -
на уютно място
и с добра съдба
без тъга, без омраза, с приятна
усмивка
посрещахме топло
ежедневната проза
и плюехме в лицето
на всяка лъжа!
Ех, живяхме си тримата -
аз, той и тя,
но беше изкуствено,
беше толкова гнусно,
че решихме помежду ни
да има война!
... И така, и така
изгуби се връзката,
изчезна звеното, крепящо ни заедно,
прожектираха как светът ни напускаше,
живяхме насила,
живяхме погрешно
... продадено!
С нож в диафрагмата
тя ни напусна,
изтече кръвта й, а с нея - животът й!
Ние двамата знаехме
и нищо не направихме;
последните думи звучаха така:
"Аз ви напускам и чувствам,
че вие сте луди,
а аз съм една...
която обича живота, съдбата,
а не лудостта"
... той бе потресен,
трепереше цял,
гниеше скришом в агония;
аз бях причината,
че тя ни напусна,
той ме преследваше
с лудост в ръка
и крещеше от ярост и болка,
че няма да има аз, той, тя
и нямаше в думите капка ирония...
Живея в коптор,
в цивилизована клопка
и пиша за свършека,
този същият,
който престана да значи,
след като спряха да мислят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Икабод Крейн Всички права запазени
