Кулминация
Живея в коптор,
в цивилизована клопка
и пиша за свършека,
този същият,
който престана да значи,
след като спряха да мислят...
Играех си шах и се радвах
на хората, близо до мен
и не вярвах, че някой ден
ще припадна,
и не вярвах, че този ден
наближава...
Уви, добре, че бях млад и невръстен хлапак
и не знаех още да дишам,
и пишех, и мислех, и всичко тълкувах
по начин,
различен за всички.
Така или иначе живеехме тримата -
на уютно място
и с добра съдба
без тъга, без омраза, с приятна
усмивка
посрещахме топло
ежедневната проза
и плюехме в лицето
на всяка лъжа!
Ех, живяхме си тримата -
аз, той и тя,
но беше изкуствено,
беше толкова гнусно,
че решихме помежду ни
да има война!
... И така, и така
изгуби се връзката,
изчезна звеното, крепящо ни заедно,
прожектираха как светът ни напускаше,
живяхме насила,
живяхме погрешно
... продадено!
С нож в диафрагмата
тя ни напусна,
изтече кръвта й, а с нея - животът й!
Ние двамата знаехме
и нищо не направихме;
последните думи звучаха така:
"Аз ви напускам и чувствам,
че вие сте луди,
а аз съм една...
която обича живота, съдбата,
а не лудостта"
... той бе потресен,
трепереше цял,
гниеше скришом в агония;
аз бях причината,
че тя ни напусна,
той ме преследваше
с лудост в ръка
и крещеше от ярост и болка,
че няма да има аз, той, тя
и нямаше в думите капка ирония...
Живея в коптор,
в цивилизована клопка
и пиша за свършека,
този същият,
който престана да значи,
след като спряха да мислят!
© Икабод Крейн All rights reserved.
