11.04.2021 г., 16:24

Къде да пътувам?

671 1 2

Къде да пътувам?

 

В себе си всеки път извървях, 
а другите не са моя дестинация.
Какво ли може да ме изненада,
след като най-хубавото вече ми случи?
Най-лошото също.
Степенуването в случая е осъзнаване.

 

Изживяла съм и чуждото. Като свое.
Много пъти. 
Не препоръчвам на неопитни пътешественици.
Лесно е да се изгубиш на места,
където собствената цел е подчинена на друг.

 

Намирала съм компаси на изгубени хора.
Опитах се да ги върна.
Някои бяха близо, други така далеч -
оказа се ненужно, всеки път.
Желанието да се намериш е изключително лично.

 

Има много места, които не съм посетила;
неща, които не съм видяла;
хора, които не съм срещнала.
Със сигурност има, има, има
мое парченце някъде по света.
Мога да тръгна, да измина разстояния,
да преодолея препятствия, да науча всичко и нищо
и да го открия.
Но пак ще знам, че няма никой,
който да чака с копнеж 
да се завърна.

 

Къде да пътувам?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...