11.04.2021 г., 16:24

Къде да пътувам?

666 1 2

Къде да пътувам?

 

В себе си всеки път извървях, 
а другите не са моя дестинация.
Какво ли може да ме изненада,
след като най-хубавото вече ми случи?
Най-лошото също.
Степенуването в случая е осъзнаване.

 

Изживяла съм и чуждото. Като свое.
Много пъти. 
Не препоръчвам на неопитни пътешественици.
Лесно е да се изгубиш на места,
където собствената цел е подчинена на друг.

 

Намирала съм компаси на изгубени хора.
Опитах се да ги върна.
Някои бяха близо, други така далеч -
оказа се ненужно, всеки път.
Желанието да се намериш е изключително лично.

 

Има много места, които не съм посетила;
неща, които не съм видяла;
хора, които не съм срещнала.
Със сигурност има, има, има
мое парченце някъде по света.
Мога да тръгна, да измина разстояния,
да преодолея препятствия, да науча всичко и нищо
и да го открия.
Но пак ще знам, че няма никой,
който да чака с копнеж 
да се завърна.

 

Къде да пътувам?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...