Не знам къде да търся - но ще те търся.
Навярно си се скрила в дълбините -
тъй предполагам - в теб, дълбоко вътре.
Но някои неща за мен са скрити.
В дъгата и в цветята - тъй приятни
ще търся аз. И казва ми поетът:
- Тя не е отлетяла - безвъзвратно.
И аз усещам - бие в мен сърцето ти.
Във времето си скрита, във безбрежното.
Или пък ти във Бог си се изгубила.
Стремиш се да достигнеш безметежното.
И в слънцето и вятъра си влюбена.
Дали ме помниш? Даже това не зная....
Целуна ме - и тръгнах да се бия.
Забравила си ме - но аз ще те позная.
И знам - накрая пак ще те открия.
© Стефан Янев Всички права запазени