14.07.2011 г., 16:31

Къде ключът е...?

721 0 1

 

 

Заключени в черупката от чувства,

минаваме през всеки следващ ден.

Понякога се молим да намерим 

ключа на таз врата, държаща ни в капан.

Да можем да отключим и да пуснем

в безкрая  чувствата да полетят,

да може някак си да ни олекне 

и таз тревога ний да победим.

Разбираме, че глупаво е ний да се тревожим

за всеки миг от нашият живот,

но чувствата напират в душата,

превръщат в хаос мисълта 

и карат всяка клетка да вибрира,

изпълнена с емоция и тъжна красота.

Разбираме, че сме безсилни пред съдбата,

че твърде дребни сме да променим света,

но сладката надежда и мечтите

неспирно пълнят нашата душа!

И пак мечтаем ний, че  добротата 

ще победи най-злото в света

и ще успеем ний да променим съдбата,

от някой отредена за света!

И знаеш ли, все нявга ще успеем

ключа да вземем ний за таз врата,

тогаз душите ни освободени

ще полетят в порой от доброта.

И пътят ни житейски ще е щедър

към нас с безкрайна доброта

и всяка приказка  мечтана 

ще сбъднем с обич в свят, огрян от светлина!

Най-важното е  ний да не загубим 

човещината и надеждата за утрешния ден,

тогава вярвай, ние ще успеем 

с любов да сбъднем нашите мечти!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вярвай, бори се, и ще го намериш!!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...