Заключени в черупката от чувства,

минаваме през всеки следващ ден.

Понякога се молим да намерим 

ключа на таз врата, държаща ни в капан.

Да можем да отключим и да пуснем

в безкрая  чувствата да полетят,

да може някак си да ни олекне 

и таз тревога ний да победим.

Разбираме, че глупаво е ний да се тревожим

за всеки миг от нашият живот,

но чувствата напират в душата,

превръщат в хаос мисълта 

и карат всяка клетка да вибрира,

изпълнена с емоция и тъжна красота.

Разбираме, че сме безсилни пред съдбата,

че твърде дребни сме да променим света,

но сладката надежда и мечтите

неспирно пълнят нашата душа!

И пак мечтаем ний, че  добротата 

ще победи най-злото в света

и ще успеем ний да променим съдбата,

от някой отредена за света!

И знаеш ли, все нявга ще успеем

ключа да вземем ний за таз врата,

тогаз душите ни освободени

ще полетят в порой от доброта.

И пътят ни житейски ще е щедър

към нас с безкрайна доброта

и всяка приказка  мечтана 

ще сбъднем с обич в свят, огрян от светлина!

Най-важното е  ний да не загубим 

човещината и надеждата за утрешния ден,

тогава вярвай, ние ще успеем 

с любов да сбъднем нашите мечти!...