КЪДЕ ЛИ, СЛЪНЧИЦЕ!
КЪДЕ ЛИ, СЛЪНЧИЦЕ!
Много лесно влизам в тази роля
и теб, приятелю, беззвучно моля!
Не ми помагай ти с омраза –
съдбата другото лице показа,
гальовно и очаквано „Обичам те”
не със омраза тук привлича ме.
Дори и с ласка съм готова
да го разнежа и помилвам,
че милостива съм и в роля нова,
в която си оставам пак наивна.
Омразата със нежност само се лекува,
началото й днес в любов загубих,
и колкото и сълзи да ми струва,
сърцето се възражда, за да люби.
Настройвам вече слънчевите струни,
с усмивка спомен трепетен ме грабва
и се оставям той да ме целуне –
на бурите тъй смело устоявам.
-Омразата за нищо не ми трябва
и в този свят със обич оцелявам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
