blackdahlia (Далия)
12 264
10.11.2012 г., 13:37 ч.

Къде ли те захвърлих 

  Поезия
1427 0 7

 

 

Къде ли те захвърлих

 

 

 

Къде ли те захвърлих в тъмнината

като ненужна дреха овехтяла.

И отлетях далече в синевата -

светкавица самотно заблестяла.

 

Ръцете ми криле над мен протягат

да стигнат слънцето и висините.

Очите ми до болка се напрягат

да видят хоризонта зад мечтите.

 

Но черни облаци закриват всичко.

Мъгла студена спуска се отгоре.

Сърцето като наранено птиче

трепери, плаче, тихичко се моли..

 

И тръгвам пак надолу, към безкрая,

да диря свойта дреха овехтяла...

Къде захвърлена е тя не зная

да се завия с нея омаляла...

 

 

 

© Далия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добър философски възглед!
  • Благодаря, Силвия !
  • Среща на мечтата с реалността, уникално!Поздравления!
  • Благодаря ти, Янче!
  • С Антоан! Браво, възхищавам Ви се за таланта да рисувате с думите така прекрасно!!! Очакваме още творби!
  • Дона
    Антоан
    Искрено благодаря!
  • Силно и с чувство!Хоризонта зад мечтите и сърцето като наранено птиче...Прекрасно!
Предложения
: ??:??