Къде ли те захвърлих
Къде ли те захвърлих
Къде ли те захвърлих в тъмнината
като ненужна дреха овехтяла.
И отлетях далече в синевата -
светкавица самотно заблестяла.
Ръцете ми криле над мен протягат
да стигнат слънцето и висините.
Очите ми до болка се напрягат
да видят хоризонта зад мечтите.
Но черни облаци закриват всичко.
Мъгла студена спуска се отгоре.
Сърцето като наранено птиче
трепери, плаче, тихичко се моли..
И тръгвам пак надолу, към безкрая,
да диря свойта дреха овехтяла...
Къде захвърлена е тя не зная
да се завия с нея омаляла...
© Далия All rights reserved.
