да сложа думи две. А днес – ренде,
износено от зъби на велможи, -
похапвам сутрин кротичко фиде…
О, днес съм можещ. Нося всички рими,
душата ми е бременна от сласт,
но съхне вече страстното ù виме.
Аз ненавиждам всяка земна власт
и не запомням бледото ù име.
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени