Къде ми е Музата?
Днес Музата ми никаква я няма,
вратата съм оставила, отключена...
Защо ли закъснява, де се дяна?
Да ми е изневерила?... Ами, изключено!
За никъде не съм без нея,
че тия бели листи ме побъркват -
не ще да мога самота да преживея
и в ред да сложа мислите объркани!
Понякога тя с мене се шегува,
погали ме - след миг се скрие,
на правила в живота не робува...
"ни в клин или ръкав" - идея ми разкрие!
Ежедневието да описвам, в рими,
настроения и чувства разни -
как прави се без нея - ти кажи ми?!
Тя знае го - и прави се на важна!
Денят, уви, замина си нахалост,
не свърта ме на място и ще пощурея,
стройността и римите - за жалост,
въздействието губят си без нея!
Неее, няма да се мъча вече -
насила хубостта не става!
Музата ми - отлетяла е далече,
но мисълта "С кого ли е?" ме подлудява!
Къде бе, хора, може да е?
Да не се нуждае от почивка?
Казвам ви: " Без нея тъжно ми е! ",
защото дружки са с моята усмивка!
Край!!! Хвърлям химикал, тетрадки -
все някак ще го преживея!
Нахвърляла съм само мисли кратки
и като дойде - ще подреждам с нея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
И аз чаках преди време моето въображение да се събуди ("Уморено въображение" ) и ... то така и стана 
Поздравления! Стихът ти е великолепен!
