13.11.2014 г., 17:48

Къде отиде любовта

564 0 6

Жизнено важно е да знаем!?

Че всички имаме душа...

Че носим във гърдите си,

сърца който страдат!

Затуй че други сме сега.

 

Как искам всичко да направя.

На всички аз любов да подаря!

Но всъщност в мен сърцето страда...

Гори от вътре моята душа.

 

Сълзи солени ме обливат!?

Умръзна ми таз черна самота!?

Къде изчезнаха мечтите?

Къде отиде любовта...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви от сърце момичета!Пламе ,Тони ,Наде ,Криси,Ванче!!!Усмивки ви пращам!!!
  • Изгубил си Надежда, приятелю! А любовта, ако я е имало - тя ни оставя спомени и така живее в нас. Поздрави!
  • "Жизнено важно е да знаем!?

    Че всички имаме душа...

    Че носим във гърдите си,

    сърца който страдат!"
    -----------------------------------------------------------
    Толкова вярно и точно е, толкова хубаво си го казал,
    прекрасно послание, да, много е тъжно, че в нашата
    съвременна действителност, любовта между хората
    не е на почит, за съжаление в нашата съвременна
    действителност са на мода други неща...
    Прекрасен стих, сътворен от прекрасен поет!
    Поздрави и от мен!
  • Никъде не е отишла любовта,Ачо,хората се отрекоха от нея,но докато има надежда,има и любов.
  • Здравей, Ачо! Радвам се на всяка твоя нова творба.Любовта никъде
    не е отишла, а ти си и обърнал гръб.Потърси я и ще я намериш и ще се
    почувствах по-добре!
    Поздрав за новата творба и лека нощ!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...