13 nov 2014, 17:48

Къде отиде любовта

563 0 6

Жизнено важно е да знаем!?

Че всички имаме душа...

Че носим във гърдите си,

сърца който страдат!

Затуй че други сме сега.

 

Как искам всичко да направя.

На всички аз любов да подаря!

Но всъщност в мен сърцето страда...

Гори от вътре моята душа.

 

Сълзи солени ме обливат!?

Умръзна ми таз черна самота!?

Къде изчезнаха мечтите?

Къде отиде любовта...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви от сърце момичета!Пламе ,Тони ,Наде ,Криси,Ванче!!!Усмивки ви пращам!!!
  • Изгубил си Надежда, приятелю! А любовта, ако я е имало - тя ни оставя спомени и така живее в нас. Поздрави!
  • "Жизнено важно е да знаем!?

    Че всички имаме душа...

    Че носим във гърдите си,

    сърца който страдат!"
    -----------------------------------------------------------
    Толкова вярно и точно е, толкова хубаво си го казал,
    прекрасно послание, да, много е тъжно, че в нашата
    съвременна действителност, любовта между хората
    не е на почит, за съжаление в нашата съвременна
    действителност са на мода други неща...
    Прекрасен стих, сътворен от прекрасен поет!
    Поздрави и от мен!
  • Никъде не е отишла любовта,Ачо,хората се отрекоха от нея,но докато има надежда,има и любов.
  • Здравей, Ачо! Радвам се на всяка твоя нова творба.Любовта никъде
    не е отишла, а ти си и обърнал гръб.Потърси я и ще я намериш и ще се
    почувствах по-добре!
    Поздрав за новата творба и лека нощ!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...