Къде пак сбърках...
Къде пак сбърках?
Сурна се небето
с крачета на проходило дете.
Препъна се във дъжд от гняв сърцето
и се смалиха всички светове.
И пак съм Палечка-
под мократа ми кожа
прикътвам мъка, обич и вина.
И всеки въздух става невъзможен,
излишен всеки опит за дъга.
Събличам се,
събличам всяка обич
и всеки дъх, и всяка доброта...
Очаквам те такава - неотложна -
отворена към нищото врата,
дърво без коренче -
очаква само
да духне вярър в глухите листа...
И виж се-
хапеш голото ми рамо,
разголено като вина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
