Къде пак сбърках...

1.01.2022 г., 17:31 ч.

Поезия

615 1 2

Къде пак сбърках?

Сурна се небето

с крачета на проходило дете.

Препъна се във дъжд от гняв сърцето

и се смалиха всички светове.

И пак съм Палечка-

под мократа ми кожа

прикътвам мъка, обич и вина.

И всеки въздух става невъзможен,

излишен всеки опит за дъга.

Събличам се,

събличам всяка обич

и всеки дъх, и всяка доброта...

Очаквам те такава - неотложна -

отворена към нищото врата,

дърво без коренче -

очаква само

да духне вярър в глухите листа...

И виж се-

хапеш голото ми рамо,

разголено като вина.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rummis (Румяна Славкова)

2022-01-01T23:06:32+02:00

Благодаря! Честита Нова Година и на Вас 😊
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-01-01T21:00:31+02:00

Много поезия има тук! Видях и някои несъвършенства, но достойнствата са повече и ме плениха няколко оригинални метафори, затова те поздравявам!😍
Честита Нова година, нека е успешна за теб!👍