Jan 1, 2022, 5:31 PM

Къде пак сбърках...

  Poetry
914 1 2

Къде пак сбърках? 

Сурна се небето

с крачета на проходило дете.

Препъна се във дъжд от гняв сърцето

и се смалиха всички светове.

 

И пак съм Палечка-

под мократа ми кожа

прикътвам мъка, обич  и вина.

И всеки въздух става невъзможен,

излишен всеки опит за дъга.

 

Събличам се,

събличам всяка обич

и всеки дъх,  и всяка доброта...

Очаквам те такава - неотложна -

отворена към нищото врата,

 

дърво без коренче - 

очаква само

да духне вярър в глухите листа...

 

И виж се- 

хапеш голото ми рамо,

разголено като вина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! Честита Нова Година и на Вас 😊
  • Много поезия има тук! Видях и някои несъвършенства, но достойнствата са повече и ме плениха няколко оригинални метафори, затова те поздравявам!😍
    Честита Нова година, нека е успешна за теб!👍

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...